Месечни архиви: ОКТОМВРИ 2015




Факел, участвал в първата в историята на Олимпийските игри щафета на огъня през 1936 година, бе продаден на търг в Чехия за 28 хиляди долара, съобщи агенция Асошиейтед Прес. Аукционът се състоя в курорта Карлови Вари, разположен в западната част на страната. Факелът е бил притежание на частен колекционер, който е бил принуден да го продаде, заради дълговете си. Традицията по запалването на Олимпийския огън се е зародила още в Древна Гърция, където пламъкът е символизирал подвига на Прометей, откраднал огъня от Зевс, за да го даде на хората. Първата щафета с олимпийския факел е за Олимпиадата от 1936 година, проведена в нацистка Германия – в Берлин.

Сега копия на факела от олимпийските игри в Берлин 36г. се продават за 100 -125 $ , но така и никой не ги купува.

Защо хората са склонни да платят с хиляди долари за един стар факел, след като могат да си закупят почти същия, и то нов, и то само за стотина долара?

Този път ще говоря за марковите стоки, за марката или т.н. бранд и… за още нещо и за още Някой.

Глобалното търсене на луксозни стоки е силно и бързо развиващо се, с над $ 200 милиарда в годишните продажби всяка година.

Какво кара хората да избират, да търсят и да купуват марковите стоки?

  • Марката е важна, както името на детето, на фирмата, на държавата. Зад марката стои бизнес и колкото по-добър е той, толкова по-авторитетна е марката.
  • Зад влиятелните марки стои солиден продукт с гарантирано качество.
  • Хората купуват маркови стоки, за да бъдат разграничени
  • Марката символизира лукс
  • Марката отличава едни продукти от други, когато те се конкурират на пазара. Тя е гаранция, че продуктът поддържа постоянство в качеството.
  • Марката, това са усилията на определени хора, които те в продължение на години са вложили в развитието на продукт или услуга.
  • В крайна сметка брандът е дългогодишен труд, събран като сентенция в едно име и в един продукт.
  • Брандът е синоним и на качество
  • Брандът е труд събран в едно име. Име устояло през годините.

 

Предполагам, вече сте се досетили за марката, за която ще говоря тази сутрин - марката е Божественост.

Марковите стоки – срещу обикновените стоки за потребление.

Божественото срещу човешкото.

Той е силен и ярък образ. Незабравим и запомнящ се. Неизбледняващ с годините. Винаги привличащ и винаги имащ силата да променя.

Той преобърна света само за три години.

Той привлича тълпите. Не се нуждае нито от рекламни афиши, нито от зали с мощни климатици , нито от реклама в социалните мрежи. Нито от хубави и скъпи дрехи, или пък от кола. Няма нужда нито от мощен компютър нито от мултимедия.

Свещениците с хубавите дрехи остават в празните и хладни синагоги, докато хората стават още по тъмно и го следват, дори и го преследват, само и само да бъдат до Него. Да го чуят, да го докоснат… Забравят за работата, за грижите, за храната. Забравят за палещите лъчи на слънцето през деня… И остават дори с дни при Него. Когато са при Него, сякаш времето спира да тече.

Защото… Той превръща водата във вино.

Той храни многохилядни множества само с малко хляб и риба.

Той пълни празните мрежи с риба и то през деня.

Той усмирява бурите. Той ходи по водата.

Той преминава през стените и никоя преграда не може да го спре.

Той лекува болни, прокажени, куци, слепи, неми, глухи и обладани от демони.

Той възкресява мъртви и разтваря гробове.

Той е Синът на Бога. Ярък , силен и запомнящ се образ.

Дъщери на Бога – това заглавие ме правокира още щом го видях. Дотогава имах идея за нещо друго, но то напълно избледня. Дъщеря на Бога? Аз?

Ами… Разбира се, че съм дъщеря на Бога!

Пазя 10 заповеди от малка. Обичам Моя Бог. Пазя съботата. Не работя през този ден. Никога не съм убивала. Не крада. Не съм лъгала, поне не умишлено. Обичам и уважавам родителите си. Никога не съм изневерявала. Дразни ме несправедливостта, но завистта е чужда за мен. Мога да продължа и още : Никога не съм пушила, нито пък пила. Никога не съм взимала наркотици или опиати. Нямам пиърсинг, нито татуировки. Не нося ярък грим. Обличам се прилично. Давам десятък. Постя два пъти в седмицата. Тогава какво не е наред с мен? Като изреждам всички това, този мой образ е толкова близо до този на книжниците, фарисеите и на свещениците по времето на Исус. А в същото време, толкова далече от самия Исус. Толкова далече от Синът на Бога.

Кое е това, което така замъглява образа на Исус? Защото ако носех наистина Неговият образ, то и неговите дела щях да върша, а не тези на фарисеите?

Кое отличава марковата стока от обикновената?

Кое отличава Божественото от човешкото?

Със сигурност това не са десетте заповеди. Не е нужно нищо божествено, за да ги пазиш. Малките, фини детайли отличават марковата стока. Те са символ на качество. Малките черти от характера изявяват или пък не божественото. Те са незначителни и невинни на пръв поглед и не се забелязват в повечето случаи. Но малките неща имат огромно влияние, не само за този живот, но и за вечността.

Ето, някои малки и незначително на пръв поглед черти на характера, които показват човешкото естество:

Тези черти за взети от статиите от ЖИ - „Дни на борба” и „В Своя храм”, където Е. Уайт сравнява живота на Исус с този на неговите братя, на свещениците, на фарисеите и на книжниците по времето на Исус.

Това са човешките черти :

  1. Болезнена привързаност към личния интерес
  2. Търсене на собствена изгода
  3. Алчност, която закоравява сърцето
  4. Спазване на традиционни ритуали, които нямат никаква стойност.
  5. Възмущение, когато се противоречи на думите ни
  6. Грубо отношение към бедните и страдащите
  7. Завист и презрение
  8. Гордост и лицемерие
  9. Борба за светско/църковно величие
  10. Формална религия, която не преобразява характера
  11. Липса на правосъдие на милост и верност
  12. Външна святост, която прикрива любов към греха
  13. Подигравателни погледи и зли шушукания
  14. Липса на духовно поклонение и свързаност с Бога
  15. Липса на желание за покаяние

Така завършва Елън Уайт:

„Когато Божественото проблясна през човешкото естество, в лицето на Христос те (свещениците) не видяха само осъждане. Осъзнаха важността на думите Му… Св. Дух проблясна в умовете им… но… Те не желаеха да се покаят. ЖИ – В Своя храм

 

Да, аз съм християнка. Личи си отдалече , че съм такава.

И този образ   - отдалече се познава, че това е Исус. Но този блед образ на Исус въобще не може да впечатли този свят, изпълнен с толкова много цвят. Никой не обръща внимание на този бледичък Исус. Той е толкова по-различен от яркия образ на Исус, за който четем в Библиите си.

На този свят ние не можем да предложим нищо… нищо освен Исус. Не можем да впечатлим хората извън църквата с програми, с концерти, с телевизия, с изложения, с лагери … с нищо. Съжалявам! Далеч съм от мисълта да засягам някой, но хората в този свят винаги ще правят по- големи и по-хубави концерти, програми, събирания. Те разполагат с повече средства и с повече и по-големи таланти. Можем да предложим само едно на този свят – само Исус. Но ако образът на Исус е блед и неясен, няма как да привлечем хората.

А то Божественото, то прозира. Прозира дори през скромните дрехи и живота, белязан с бедност. Светлината на Божието присъствие се откроява в смирения и себеотрицателен живот. Божественото… То е като марката – прозира дори под изтърканата и очукана опаковка. Днес хората са склонни да заплатят с хиляди, само за да имат дадена маркова стока. И не търсят евтини копия и реплики.

Кои са тези черти от характера, които отразяват божественото?

Елън Уайт казва, че Божественото в Исус се „вижда” - ”съществуваха изобилни доказателства за Божествеността на характера Му.” ЖИ - „Дни на борба”

Кои са тези черти от характера, които изявяват Божественото? Със сигурност това не са чудесата, които върши Исус. Ето за кои черти от характера говори Ел Уайт:

 

  1. Мил интерес към хората
  2. Липса на егоизъм
  3. Притежаване на такт
  4. Облекчаване на страданията
  5. Чаша студена вода
  6. Тихо предлагане на собствената си храна
  7. Търсене и окуражаване на хората
  8. Поучаване на истини, свързани с дела на милост
  9. Достойнство и индивидуалност, различни от земната гордост и лицемерие
  10. Липса на борба за светско/ църковно величие
  11. Несебелюбие и благочестие
  12. Търпеливост и любезност
  13. Жертва за доброто на другите
  14. Споделяне товара на отрудените хора и разкриване на уроци на любов и милост
  15. Да бъде светлина на хората. Да изяви Своя Отец.

 

Чета си аз моята Библия.

И се отнасям в един съвсем, ама съвсем различен свят…

Чета си за Един безкрайно велик Бог.

За Бог, Който праща огнени колесници. Който дава храна от небето. Затваря устите на лъвовете, спира силата на огъня …Той поваля царе и издига скромни и смирени хора. Той твори. И днес Той продължава да твори светове. В ярки, свежи цветове.

Неговите деца приличат на Него. Те са мощни и смели. Те, с Божествената помощ разделят водите на морето, пресичат реките без лодка, спират хода на слънцето, правят небето да хвърля камъни по враговете им, рушат стени със звук на тръби и спират дъжда с години . Храната им не свършва и вода не им липсва. Те правят желязото да плува и сянката им да лекува. Те лекуват болни и куци и възкресяват мъртви. Те са децата на Бога. Синове и дъщери на Бога.

Чета си за един съвсем различен Исус.

Един Исус, който върши чудеса. Всеки ден, всеки час, постоянно. Около Него винаги е екшън, има движение има емоции, има чудеса; като, че ли те - чудесата са най-естественото нещо, което може да се случи. В моята Библия аз чета следните думи на Исус:

 Истина, истина ви казвам, който вярва в мене, ще върши и делата, които аз върша, и дори ще върши по–големи от тези дела, защото аз отивам при Отца” Йоан 14:12

Защо тогава аз, дъщерята на Бога, не мога да върша същите дела.? Дори и не искам по-големи. Нима Бог не е толкова велик, колкото преди 2000г. Нима Бог се е променил? Или пък се е смалил?

Исус е Синът на Бога. Дъщери на Бога – това беше заглавието което ме правокира и ме накара най-вече да се замисля. Много съжалявам ако спамя темата, но много въпроси нахлуха в главата ми оттогава:

Как въобще мога да се нарека дъщеря на Бога, след като ме делят милиони светлинни години от живота на Исус. Защо Той – Синът на Бога върши толкова много чудеса. Той променя и преобръща света … Неговите деца също. Защо аз не мога това?

Отговорът дойде много по-скоро отколкото предполагах – пак от книгата Животът на Исус – статията е „Дни на борба”.

Защото преди да започне своята публична дейност, съответно и да върши чудеса; Исус допуска Св. Дух да извърши две други чудеса в неговият живот:

Исус бе Лечител на тялото, но и на душата. Интересуваше се от всяко

страдание, което срещаше. На всеки страдащ носеше облекчение. Милите Му

думи бяха като освежителен балсам. Никой не можеше да каже, че е

извършил чудо, но добродетелта - лекуващата сила на любовта - се

изливаше от Него към болните и умъчнените. Така непринудено работеше Той

за народа още от детството Си и затова толкова много хора Го слушаха с

радост, когато започна Своята публична дейност.

 

  1. Първото чудо –силата на любовта. Още от дете Исус обичаше хората, дотолкова, че да се откаже от собствената си храна и да я даде на някой гладен. Е. Уайт казва –„имаше малко пари за даване, но често се отказваше от храната си, за да подкрепи тези, които се нуждаеха повече от Него.”

Не е ли това чудо? Какъв контраст само:

  • Мил интерес към хората и споделяне на собствената си храна – срещу
  • Болезнена привързаност към личните интереси
  1. Второто чудо - винаги се ръководеше от Божието слово:

Не желаеше да разисква с изкушението.

Исус срещна Сатана с думите от Писанието: “Писано е”. Във всяко

изкушение оръжието на Неговата борба бе Словото Божие. Сатана искаше

Христос да стори чудо в знак за Своята Божественост, но по-велико от

всички чудеса е твърдото придържане към “Така казва Господ”. То бе знак,

срещу който не можеше да се спори. Затова, докато Христос стоеше на тази

позиция, изкусителят не можеше да спечели никакво предимство.

 

Аз вярвам в един безкрайно Велик Бог. Вярвам в Един Бог, Който върши чудеса.

Бог, който върши чудеса днес. Той може да извърши не по-малко славни и велики дела, само ако преди това допусна Св. Дух да извърши две други много простички чудеса в моето сърце – да обичам истински хората и да се придържам винаги към Божието слово.

Аз вярвам, че Бог може да променя сърца.

Вярвам, че Той може да промени сърцето на пияницата от отсрещния тротоар, да преобрази наркомана и дилъра и заклетият пушач. И Той го прави…

Но аз вярвам, че Той може да докосне и промени и хладкото лаодикийско сърце и да го стопли.

Аз вярвам, че той може да промени адвентното сърце.

Аз вярвам, че Той може да промени сърцето на адвентния пастор.

Аз вярвам, че Той може да промени сърцето на адвентната пастроска съпруга.

Но най-важното за мен – аз вярвам, че Той може да промени моето сърце, да извърши онези две простички и толкова велики чудеса – да мога да обичам хората и да се ръководя само и единствено от Божието Слово.

И тогава, когато това стане – чудесата ще са най-естественото и нормално нещо, което може да ми се случи. Но то е същото както и при мечтите - Само ако пожелая.

Плаша се от онези думи на Ел Уайт, записани за свещениците - …”Те не желаеха да се покаят”…

Но ако пожелая имам и чудното обещание:

Когато човек се стреми към Бога, делото на духа се проявява и Бог ще се открие на този човек. Той желае да има такива поклонници, очаква, за да ги приеме и направи свои синове и дъщери.” ЖИ

Ето това са дъщерите на Бога – поклонници които се стремят към Бог и допускат Св. Дух да се прояви и да работи в тях.

А Исус – Този ярък и силен образ стои пред вратата и чука. Чука на вратата на моето хладко и самодоволно сърце. Стои и чака, за да отворя и да го допусна да извърши най-голямото чудо – да преобрази моето сърце.

За да стана аз дъщеря на Бога.

Да бъда като Него – да бъда като Синът на Бога.

 

Галина Станоева

Изтеглете материала в doc-формат