Преди няколко години моя приятелка сподели с мен някои дълбоки и изключително болезнени вътрешни борби, които преживява. В живота й се проваляха едно след друго толкова много неща – здравето й, мечтите й за семейство, връзките й с църквата. И след това тя каза най-странното нещо на света:
“Мога да проследя началото на всичко това до деня, в който се помолих с една-единствена молитва: Господи, искам да съм Твоя. Искам да бъда в небето с Теб. Моля Те, направи всичко, което е необходимо, за да ме заведеш там. Всичко, което е необходимо. Независимо от болката. Независимо от загубата. Независимо от предизвикателствата или битките, или скръбта.
Господи, ти познаваш сърцето ми по-добре от самата мен. Знаеш какви уроци трябва да науча. Знаеш какви остри ръбове трябва да се огладят. Знаеш колко горещ трябва да е огънят, за да ме пречисти като злато.“
Спомням си, че седях там с нея и се питах: “Достатъчно смела ли съм, за да се помоля с тази молитва? Ами ако го направя и след това всичко се обърка? Мога ли да го понеса? Това ще ме унищожи ли? Достатъчно силна ли съм?”
Но след това установих, че си задавам друг ред на въпроси – също толкова притеснителни и може би още по-настойчиви.
Ами ако не се помоля с тази молитва? Ами ако страховете ми от неизвестното ме подтикнат да се примиря с живот на посредственост и незначителност? Вкопчването в статуквото означава ли, че всъщност определям граници на собствения си потенциал за духовно, емоционално израстване и развитие на взаимоотношенията?
Затова избрах да съм малко по-смела. Просто достатъчно храбра, за да изрека думите: “Каквото е необходимо, Исусе. Направи, каквото е необходимо.”
Това е молитва, с която от този момент нататък се моля в началото на всяка година. Нека тази нова година бъде за Теб, а не за мен. Помогни ме да усвоя и да приложа уроците, които имаш за мен през тази нова година. Моля Те, не ме оставяй да се самозаблуждавам, че ми е дошло до гуша или че се справям добре и без Теб, или че не се нуждая от ежедневното Ти водителство.
Миналата година беше тежка, няма да го отричам. Миналата година донесе някои от най-опустошителните истини и някои от най-непреодолимите изкушения в живота ми на зрял човек. Но Исус не се отказва, когато сме повалени или почти сринати. Точно в тези моменти най-много ни е необходима Неговата сила. Само ако решим да се махнем от пътя Му и да не Му пречим, Той ще извърши Своето дело в сърцата и душите ни.
Тази молитва не означава автоматично, че получаваме всички отговори.  Като човек, който истински обича всичките ми папки да са подредени по цвят и височина, като по конец в редичка, трудно мога да приема това.
Тази молитва означава, че разрешаваме на Бог да прецени термостата на живота ни, докато ни докара до оптимална температура за пречистване. И ако махна всички останали празни думи,  пречистването е точно това, което истински желая – дълбоко в кътчетата на душата ми.
Тъй като повече от всичко друго  искам да прекарам вечността с Исус. И затова тази година отново се моля: “Каквото е необходимо, Боже, каквото е необходимо.”
Ще се помолите ли и вие по този начин?

 

Сара К. Асафти

е майка на две деца и е омъжена за Мариус,

главен пастор на църквата “Ийст Паско” близо до Тампа, Фло-рида.

Нейната фирма за маркетинг и филмови продукции “Скай МЕДИА”

предоставя социална медийна подкрепа за инициативите на Пасторския отдел на ГК

“Пробуждане и реформация.” Израснала като дете на мисионери,

Сара обича международните пътувания, чуждите езици и фотографията.







Вашето име*

имейл *

коментари*
Можете да използвате тези HTML тагове.<p> <u> <i> <b> <strong> <del> <code> <hr> <em> <ul> <li> <ol> <span> <div>

код за проверка*