Жива вяра... Отношението на Благодарността


От Лори Снаймън

 

Библията разказва историята на нашите далечни братовчеди, израилтяните, изведени от eгипетско робство лично от Божията ръка, и тръгнали на път към Обещаната земя. Въпреки всички удивителни и чудодейни събития, спасили живота им, докато си изнасят багажа от Египет, те копнеят да се върнат към робството и потисничеството.
Те мърморят, мрънкат и се оплакват. Като каращо се семейство, те обвиняват, капризничат и издигат стени, пречещи им да видят прекрасните неща, които Бог прави за тях. Като насилван брачен партньор, техният страх от бъдещето ги държи оковани в манталитета на робството.
Израилтяните се скитат в пустинята, мислейки, че враговете им пречат да влязат в Обещаната земя. Но не враговете са пречката. Бог е решил този проблем вместо тях. Тяхното неблагодарно отношение постоянно ги кара да се въртят в кръг в пустинята (вж. Числа 11). Всичко, което им е необходимо, е да бъдат позитивно настроени и благодарни за избавлението си.
А сега се замислете за нещата във вашия живот, за които сте били истински въодушевени, когато Бог ви е благословил за първи път. Молехте се за образование, за кола, за апартамент или къща, за работа, за християнски брачен партньор, за нов приятел, за бебе. Нашият могъщ Бог ви даде някои или всички неща, за които се молехте. Но дали това не са точно нещата, от които днес се изкушавате да се оплаквате?
Някои от най-големите битки, докато растях, се случваха в дома ми в събота сутрин, когато се приготвяхме за църква. Казано ни е, че " Хората, които се дразнят и се нагрубяват, затварят вратата на небесните ангели и отварят вратата на злите ангели" (Елън Уайт, Адвентен дом, гл. 71, "Говоренето").
Пасторски съпруги, моят опит показва, че за поддържането на отношение на благодарност и признателност са необходими молитва, вяра и настойчиви усилия.  Ето един план как да намерите сила в живота си. Най-добрият начин е да започвате всеки ден с благодарност. Когато се заемем с култивирането на отношение на благодарност за благословенията в живота ни, няма да ни остане време да забелязваме неща, от които да се оплакваме.
Нуждаем се от ПОМОЩ, за да преобърнем отношението си, нали? Можем да намерим тази помощ в Писанието. Има заповеди, нареждащи ни да бъдем благодарни и признателни:

Псалм 107:1: "Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае до века."
Плач Еремиев 3:23: "Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност."
Ефесяни 5:20: "Като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос."
1 Солунци 5:18: "За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса."
Псалм 136:1: "Славете Господа, защото е благ, защото милостта Му трае до века."
Колосяни 3:17: "И каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца."
Ефесяни 5:20: "И като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос."
Псалм 100:1, 5: "Възкликнете на Господа, всички земи... Защото Господ е благ; милостта Му трае до века и верността Му из род в род."
Деяния 24:3: "Ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това."
Бог не се нуждае от нашата благодарност. Някои хора си представят Бога като изискващ благодарност и признание, почти като неуверена личност, настояваща да бъде призната. Бог е всемогъщ и затова не се нуждае от нашето признание. Той просто знае, че ние се нуждаем от това – да осъзнаем колко много ни е било дадено.
Трябва да признаем зависимостта си от Бога. Това укрепва нашата вяра. Тя признава кой контролира живота ни.
Дори Исус, Който е част от Триединството, е признателен и често благодари на Бога за онова, което Му е дадено:
Когато излекува Лазар, Исус се моли: "Отче, благодаря Ти, че Ме послуша."
При нахранването на 5000-те, Исус спира и благодари при всяка една от  храните.
Когато Исус знае, че отива на кръста – и въпреки него – Той спира и отдава благодарност на Своя небесен Баща.
Всички ние сме имали подобни моменти, но когато си спомним дадената ни от Бога манна, ще се насърчим.
Павел пише във Филипяни 4:8: "Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте." Той не казва това пасивно, а по-скоро загатва, че трябва да вложим определени усилия! Трябва да постъпваме така, както Бог иска от нас. Да Му благодарим във всички неща и да мислим за нещата, достойни за прослава. Това ще допринесе за умственото ни здраве.
Ние, християните трябва да сме щастливи не поради онова, което става в живота ни, а поради Този, в Когото вярваме. Нашите очи не трябва да са наши, а на Христос. Нашите очи не трябва да са вперени в този свят, а в идващия. Знаем, че трайното щастие ще настъпи едва в Новата земя (Откровение 21).
Пасторските съпруги могат да изпитат усещането за благосъстояние и признателност, независимо дали църковните им събрания са взривоопасни, независимо дали умира обичан старейшина от тяхната църква или някое дете се отнася зле с тяхното. Ние не само знаем по колко много начини ни е благословил Господ, но и сме наясно, че Той все още насочва живота ни и ни обича безусловно.
"За всичко благодарете" не е само заповед – това е и огромна помощ за нашето отношение и благоденствие.

 

  Лори Снаймън е лицензиран социален работник с практика, наречена "Семейна терапия "Пробуждания" в Лансинг, щата Мичигън. Тя помага и на ръководителя на Пасторския отдел в Конференцията Мичигън (нейния съпруг, с когото са заедно от 37 години, Ройс Снаймън). Лори е автор на работна книга за семейни взаимоотношения, озаглавена "Пригответе се за останалата част от живота ви".

 







Вашето име*

имейл *

коментари*
Можете да използвате тези HTML тагове.<p> <u> <i> <b> <strong> <del> <code> <hr> <em> <ul> <li> <ol> <span> <div>

код за проверка*